FACILITATE [fa’siliteit] – улеснявам, облекчавам, благоприятствувам/спомагам за, съдействувам на, подпомагам.
Процес на улесняване, съдействие, подпомагане на нещо да се развие, да се осъществи някаква промяна.
Фасилитиране – развиване и водене на процеси. Това е една от нашите естествоизпитателски страсти, както доброволчеството и обученията. Работим с групата, работим с процеса и със средата, работим с динамиката на емоциите и интелекта. Дали ще бъдем на предна линия в извеждането на процеса към споделената цел или ще бъдем зад сцената, като сме участвали в създаването на средата, за нас всякак е очарователно да споделяме и развиваме майсторството и творчеството в процесите. Дали ще работим с двама или със 130 участници, дали ще бъде за 2 часа или в рамките на година и половина, посвещаваме се изцяло; всяко действие ни отваря врата към себе си.
Фасилитирането е процес, който:
- подпомага групата в предвижването й напред чрез насърчаване на сътрудничеството;
- изследва това, което стои зад дадена позиция, гледна точка или отношенията между хората;
- насърчава свободното, отворено споделяне и участие;
- разглежда емоциите, които възникват;
- насърчава поемане на отговорности и изразяване на мнение;
- създава и изгражда доверие в групата, среда и условия, в които всеки се чувства включен и приет.
Фасилитаторът е човек, който:
- води процеса, дава насоки и подпомага участниците в процеса на учене;
- е неутрален към съдържанието, без емоционална обвързаност към групата или резултата;
- слуша активно, задава въпроси, перифразира, за да изяснява;
- синтезира идеите, пази фокуса, дава и получава обратна връзка, тества предположения, записва точно и обобщава.